Инжектирането на чужди субстанции с козметична или лечебна цел се използва повече от 100 години.
Пръв през 1899 година австрийският хирург Robert Gersuny инжектира вазелин в скротума на пациент, подложен на двустранна орхиектомия по повод туберкулозен епидидимит. Успехът на манипулацията го окуражава да използва вазелина като материал за запълване на дефекти в меките тъкани.
През 1906 година Heidingsfeld описва усложненията от приложението на екзогенни субстанции в човешкото тяло. При двама пациента се наблюдава обезобразяване на лицето от туморни формации след инжектиране на течен парафин за корекция на бръчки. В началото на 20-ти век Quernu и Perol докладват за шест случая описани в литературата с парафином на пениса след използване на вазелин за уголемяването му . В Русия по време на Първата световна война за избягване на военната служба се използва въвеждането на минерални мазнини в долните крайници. Образуваните като резултат туморни формации около колянната става възпрепятстват носенето на високи военни ботуши. През 1925 година Hesse от Ленинград описва 183 такива случаи с последващи улцерации и фиброзиране на туморните формации. Неговият асистент Vinogradov през 1936 докладва за „ ужасните“ късни усложнения при тези пациенти, а именно образуване на нодуларни тумори, лимфостаза, елефантиаза, множество бавно зарастващи язви и дори злокачествени промени в засегнатите тъкани.
Днес, въпреки че за медицинската общност са известни тежките последствия от инжектиране на чужди субстанции и наличието на квалифицирани естетични хирурзи, много мъже основно от Централна - Източна Европа и Азия, продължават да използват ЕС за да си уголемят половият член, да подобрят своята ерекция и да постигнат по-добро задоволяване на половия партньор по време на половия акт.
Познаването на тази патология се налага както от все още широкото разпространение, така и от специфичната етиопатогенеза на заболяването и различните хирургични методи на лечение.
Много мъже, а също така и жени се интересуват от нормалните размери на пениса. За да задоволим тяхното любопитство,ви представяме интересна карта на света, на която много ясно са представени размерите на пениса в почти всички държави. От нея става ясно каква е средностатистическата дължина на пениса в различните страни, континенти и раси.
Фимозата представлява стеснение на препуциума (кожата, която покрива главата на пениса). Това не позволява свободното и безболезнено забелване главата на половия член. Препуциума представлява кожа, която покрива главата на пениса.
Френулумът, наричан още гемче или юздичка е нежна кожа,която свързва препуциума със задната част на главата на пениса. Той не позволява на препуциума да се връща назад и когато пениса не е в ерекция, главата остава покрита.
Дължината на френулума при всеки мъж е различна, като се описват няколко типа френулум:
• дълъг френулум
• нормален френулум
• граничен френулум
• къс френулум
• липса на френулум